700 000 българи с хронично бъбречно заболяване, 9 от 10 не знаят и не се лекуват

Около 700 000 българи са с хронично бъбречно заболяване, но 9 от 10 души нямат диагноза и не се лекуват, алармира проф. Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по „Нефрология“ към министъра на здравеопазването.

„Бъбреците не болят, ХБЗ се открива късно, когато увредата е напреднала и пациентите стигат до бъбречна недостатъчност. А при нея са необходими диализа или трансплантация. Всъщност, малка част от пациентите стигат до диализа, защото умират преждевременно, дори без да са разбрали, че причината за това е свързана с бъбреците. Известен е фактът, че пациентите с ХБЗ страдат от усложнения, свързани със сърдечносъдовата система и рискът да загинат от сърдечносъдова смърт е 6 пъти по-голям отколкото да достигнат до бъбречна недостатъчнст“, посочи нефрологът от УМБАЛ „Св. Анна“ по време на дискусия на тема „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред пациентите в България“.

Събитието се проведе в Резиденцията на Британското посолство и бе по инициатива на Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания (АПБЗ) и с подкрепата на Негово Превъзходителство Натаниъл Копси, посланик на Великобритания в България. Той подчерта, че хроничното бъбречно заболяване се превръща във все по-сериозна заплаха. „За нас е важно да подкрепяме инициативи, които насърчат диагностиката на социалнозначими заболявания“, сподели посланикът.

„Когато се хване навреме, може да се направи много по отношение забавяне на прогресията, да се отложи диализа или бъдеща трансплантация. В четвърти вече е твърде късно да се направи нещо от специалистите. Появява се високо кръвно налягане, демонстративен анемичен синдром, който се изразява с отпадналост без видима причина, неврологична симптоматика и болки по костите“, каза още проф. Богов. Той посъветва пациентите, особено тези със захарен диабет и високо кръвно налягане, както и тези с наднормено тегло, да си направят изследвания. По думите му затлъстяването е една от причините за отключване на ХБЗ. „Повече от 200 хиляди деца у нас са с наднормено тегло и това са потенциални наши пациенти. Тревожен факт е и че много деца използват добавки с високо съдържание на протеини, аминокиселини и други, както и енергийни напитки, а това са фактори, които спомагат за отключване на хронично бъбречно заболяване“, добави той.

Служебният здравен министър д-р Галя Кондева каза, че през годините са положени грижи за хората с ХБЗ, но има още много неща, които трябва да се направят. „Посоката е правилна – за да се подобри животът на тези пациенти трябва по-добра профилактика, лечение и последваща грижа. Ние от МЗ имахме среща с БЛС, на която уточнихме възможности за промени в нормативната база, за да се удовлетворят нуждите на пациентите с ХБЗ“, уточни Кондева.

Какъв е проблемът?

„Голяма крачка напред е доближаването на изследванията за бъбречно здраве към европейските стандарти – чрез въвеждане на показателя скорост на гломерулна филтрация (GFR) и на ново изследване – съотношение албумин/креатинин в урината (uACR). Това са двата основни показателя, необходими за диагностика на ХБЗ, препоръчани от международните насоки“, отбеляза председателят на АПБЗ Христина Николова. По думите й обаче това съвсем не е достатъчно. Следващата стъпка е МЗ да промени българската класификация на кодовете, под които се диагностицира заболяването и да се възприемат европейските. Без да се случи това не може да се говори за навременна диагностика, тъй като според нашата класификация има три стадия на заболяването, които обаче са късните, докато първите три, в които лекарите има какво да направят, ги няма.

„Тази класификация е много важна, за да бъдем коректни към самите пациенти и да можем да определим най-правилното поведение и лечение. Различните степени на заболяването определят каква терапия трябва да се проведе. Консултациите с нефролог трябва да бъдат между един и два пъти годишно в зависимост от тежестта на заболяването и ще се извършват по определен алгоритъм. Лабораторните изследвания – също“, разясни доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов каза, че тясното сътрудничество между джипитата и специалистите нефролози ще осигури навременна и комплексна грижа за пациентите с ХБЗ в целия ход на заболяването им. „Много рядко ХБЗ съществува като изолиран проблем, най-често тези пациенти страдат от артериална хипертония и/или диабет тип 2. И те трябва да се обгрижат внимателно. Ако се направи промяна в нормативната уредба, работата на нефролозите, които са около 260 в България, ще бъде облекчена. Пациентите ще имат нужда от консултация с нефролог в зависимост от тяхното състояние и най-големият печеливш от тези промени ще бъде именно пациентът“, категоричен е допълни той.

„Въвеждането на тези промени в кодовете ще даде възможност за откриване на заболяването навреме, забавяне на прогресията и превенция на развитието му до бъбречна недостатъчност, което пък може да отложи диализата с години и да позволи на хората да водят нормален живот“, добави Христина Николова.

Ползите от въвеждането на предложените промени са свързани не само с по-добра грижа за пациентите с ХБЗ. Те биха довели и до спестяване на значителен финансов ресурс на здравната система, който към момента се насочва за лекуване на усложненията. Например разходите в България само за диализа за миналата година са 123 млн. лева.